Бившият МВР-шеф Румен Петков е вторият министър след Нихат Кабил, което е бил глобен от съда по Закона за достъп за информация. Засега само двама министри са отнесли такава глоба, макар че нарушенията в този сектор са повсеместни.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ), заедно с МВР държи палмата на първенството за най-затворена и непрозрачна институция от гледна точка на Закона за достъп до обществена информация. Техните откази за информация са най-многобройни и най-безобразни, смята адвокат Александър Кашъмов, правен директор на фондация "Програма Достъп до информация"(ПДИ). В петък фондацията представи годишния си доклад за

състоянието на достъпа до информация в България през 2008 година.
МОСВ дори не отговаря на заявленията. Стига се дотам, че при едно международно проучване за опазването на водите, единственато ведомство, което не е изпратило отговор на запитването е МОСВ, а дори ведомствата от азиатски и африкански държави са отговорили.
Сериозни проблеми с достъпа до информация има също така с Министерството на здравеопазването, Министерстовото на труда и социалните грижи и, разбира се, с Министерския съвет. С правителствената информационна служба още се борим, за да научим колко струва ремонта на кабинета на премиера, заяви адвокат Кирил Терзийски от ПДИ.
Нашите държавни институции нямат култура на прозрачност, затова при отказите се стига до парадокси като например да се окаже, че служебна тайна в едно ведомство е и името на служителя, който отговаря за достъпа на информация. От община Кърджали са поискали да се посочи правен интерес от търсената информация, а в един от случаите, проследени от ПДИ, на заявителя са се обадили от община Дряново по телефона, за да го питат защо е излъгал, че е регистриран адресно в София, като всъщност е регистриран в Сливен.
Порати това отношение към достъпа до информация българското общество така и не разбра какво се случи в Челопечене и защо, кога ще бъде разсекретена разработката "Галерия" от ДАНС, което бе обещано още през октомври и още ред други случаи. Досега няма случай да е предоставена информация за сключени договори по различните европейски програми.
Има сериозен проблем с прозрачността на нормотворческия процес, каза адвокат Кашъмов. Дори 40-тото Народно събрание е с по-малък процент публикувани проектозакони от предишното, което е абсурдна тенденция.
Проблем е и трудният достъп до информация за процесите по вземане на решения. "Малко институции публикуват проектодокументи на електронните си страници, което дава възможност за правни регулации, фаворизиращи определени групи", каза Кашъмов.
Но пък ПДИ отчита напредък в съдебната практика по Закона за достъп до информация.
В два случая е бил обжалван отказ да се осигури достъп до сградата на парламента и в двата случая съдът е приел, че това е равностойно на отказ за достъп до информация. В първия случай е бил отказан пропуск за парламента на самоковски вестник, във втория – за недопускане на режисьорката Малина Петрова до Партийния дом, за да снима филм за палежа на сградата през 1991 година. В конкретни решения съдът отказва да третира търговската тайна и интересите на трети лица като основание да се откаже информация, засягаща обществени интереси.
ПДИ определя като много важно решение на ВАС, което приравнява достъпа до информация на достъпа до конкретен документ, с което се внася промяна в досегашната нелепа съдебна практика, че щом в искането е посочен конкретен документ, всъщност няма искане да достъп до информация.
През 2008 г. за втори път е глобен министър по дело за достъп до информация. Бившият МВР-шеф Румен Петков бе осъден на 200 лв. глоба за неизпълнение на съдебно решение, след като бе отменен отказът му да предостави информация на журналист от в. "168 часа" за продажба на ведомствено жилище на служителка от министерството.
Първият глобен министър бе Нихат Кабил преди 2 години по дело за достъп до информация за връщането на царските гори в Рила.
Най-много заявления за достъп до информация миналата година са били свързани с околната среда, съдебната власт и решенията на Комисията по досиетата. Най-често отказите са мотивирани със защита на интересите на третите лица, на лични данни и търговската тайна.
Като проблем се очертава практиката на някои министерства да искат електронен подпис при подаване на заявление за информация по електронен път. Посочени бяха министерствата на земеделието, на отбраната и на труда. Според ПДИ подобно изискване ограничава правото на достъп - електронният подпис струва пари, а ползването му изисква и технически умения, което пък ограничава кръга на хората, способни да ползват интернет за искане на информация.

Целия материал с автор Мирела Веселинова четете в сайта "Правен свят"