Александър Кашъмов е адвокат на бургаската журналистка Катя Касабова по делото пред Европейския съд по правата на човека срещу България за осъждането й за клевета от българските съдилища за журналистическо разследване. Това осъдително решение на Съда в Страсбург срещу България стана аргумент срещу назначаването на съдия Деница Петкова за зам.-министър на правосъдието. Съдия Петкова е докладчик по делото в Бургаския окръжен съд, потвърдил присъдата на Бургаския районен съд.

Коментарите около това решение и доколко съдия Петкова може да бъде обвинявана в непрофесионализъм и пристрастие при прилагането на закона са диаметрално противоположни. Министър Диана Ковачева посъветва медиите преди да коментират да прочетат решението, но не съобщи дали тя лично сее запознала с това дело и какво е нейното мнение.
"Правен свят" потърси професиоален анализ на ситуацията от адвокат Кашъмов.

Къде според вас е акцентът на решението на Съда в Страсбург по делото "Касабова", кое е най-важното – дали Съдът приема, че в България има законодателен проблем с определяне на наказанието или пък проблемът е изцяло в произнасянето на съда?
Никъде в решението си по делото "Касабова срещу България" Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) не казва, че България има законодателен проблем. Специално в решението на ЕСПЧ е подчертано, че наложените санкции са непропорционални. А преценката за пропоционалността при налагане на наказанието е изцяло в прерогативите на съда.
Много е важно да се припомни, че случаят "Касабова" стана случай с международна известност още през 2001-2002 г. Той придоби известност и събуди интерес, защото беше един от първите случаи на журналистическо докладване на корупция и съмнителни практики у нас и на много драстично осъждане на журналистите, изнесли тези факти и то при наличието на много сериозен национален обществен дебат – за съжаление, напълно забравен днес. Много е важно обаче дега да си припомним какви са фактите, които и съдът в Бургас много добре е знаел? Статията на Касабова, която всъщност се опира в голямата си част на вътрешно разследване на Инспектората на МОН, излиза на 12 септември, непосредствено преди началото на учебната година. Оказва се, че до този момент не е била дадена гласност на разкритието на Инспектората за десетки нарушения при приемането на деца, макар, че докладът е от юли. Ефектът на публикацията е очевиден. Още след първата статия на Касабова (те са общо 3 или 4), която съдържа един очевиден призив да се преразгледат нещата и да се възстанови справедливостта, тъй като много деца не са били приети заради тези нарушения, на 25 септември четиримата експерти от МОН са санкционирани дисциплинарно. (Тези експерти после стават четирима тъжители.) През следващата година, след като вече е започнало делото срещу Касабова, инициирано от тях, по случая е отправено парламентарно питане до министъра на образованието. През 2002 г., когато делото вече е на втора инстанция, има изслушване от парламентарната комисия по жалби и петиции, която приключва с решение да бъде информирана прокуратурата за започване на наказателно производство по повод на незаконния прием. В резултат, такова производство е било образувано от бургаската прокуратура – не знаем каква е съдбата му към ден днешен. По същото време има искане до външния министър от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да ги запознае с фактите по случая "Касабова".
Международната организация "Артикъл найнтийн", изпраща становище по случая, което също е представено на вниманието на ОС–Бургас.
В резултат на всичко това, делото получава международна подкрепа. А международните експерти са особено силно потресени от аргумента на БОС, че журналистът трябва да защити едва своя критична публикация със същата степен на сигурност, както прокурорът защитава обвинението си пред наказателен съд – това един аргумент, който със сигурност провокира международната общност. Пред ЕСПЧ е изпратено становище амикос курие от "Артикъл найнтин" и Правна инициатива – "Отворено общество". Интересно е, че наред с другите си аргументи те атакуват националния закон в България, като твърдят, че обърнатата доказателствена тежест по делата за обида и клевета винаги нарушава конвенцията. ЕСПЧ изрично отхвърля аргумента, че обърнатата доказателствена тежест само по себе си нарушава конвенцията. Ще цитирам § 62 от решението (поради липса на превод на сайта на Министерството на правосъдието, което получава пари от данъкоплатеца, за да свърши това, ще трябва аз да го превеждам): "Все пак съдът смята за необходимо да подчертае, че обръщането на доказателствената тежест, извършено чрез презумпция, прави изключително важно за съдилищата (има се предвид националните съдилища) да изследват много внимателно доказателствата представени от защитата, така че да не направят невъзможно за защитата установяването на истината и да се защити по този начин преодолявайки презумпцията". И след това: "В тази връзка е потресаващо (striking) в настоящия случай, че бургаският въззивен съд е приел – вероятно погрешно от гледна точка на българския закон (виж § 40 горе), че единственият начин за доказване на твърдението, че някой е извършил престъпление е като покаже, че той или тя е осъдена за него. Това положение не може да бъде споделено от Съда. Докато една влязла в сила присъда по принцип се основава на неопровержимо доказателство, че дадено лице е извършило престъпление, да се изисква по същия начин да се доказват твърдения за престъпно поведение в контекста на дело за клевета е просто неразумно, независимо от презумпцията за невиновност по чл. 6, ал.2 от Конвенцията. Твърдения в пресата не могат да бъдат поставени редом с тези, направени в наказателното производство."
За мен това е най-важният акцент в решението с оглед на вашия въпрос и продължаващите спорове дали решението на БОС съответства на стандартите на конвенцията за свободата на изразяване.

С други думи, точно работата на бургаския съд е причина за осъждането на България в случая?
България е осъждана над 300 пъти в Страсбург, откакто сме страна по Конвенцията, като случаите, свързани с нарушаване на свободата на изразяване по чл. 10 са по-малко от 10 на брой. За разлика от други решения, в които отговорността може да се сподели между законодател, изпълнителна и съдебна власт, в настоящия случай за мен е пределно ясно, че отговорността е единствено в полето на съдебната власт.

С какво това решение на Страсбург е важно с оглед практиката на съдилищата по осъждане на журналисти за обида и клевета?
Случаите "Касабова" и "Божков" (б.а. другият журналист от Бургас, кореспондент на в. "Сега", осъден за такава информация в паралелен процес) са важни, точно защото са свързани с изнасянето от журналисти на важна за обществото информация, като ответният удар е бил дела за клевета. Българската журналистика е поне вече 2 десетилетия под заплахата на подобни дела, които се водят от политици, държавни служители, бизнесмени - когато се изнасят неудобни за тях факти и коментари. В това отношение местните медии и журналисти са в по-лошо положение, отколкото централните и това е констатирано в много публикации, установил съм го и аз в моята собствена практика по защита на журналисти. Имаше случаи на подобни осъждания, които не бяха допуснати за разглеждане в Старсбург, имаше поне един случай, в който жалбата беше отхвърлена и това нистина се дължи на факта, че понякога изразните средства и етичните стандарти за такива публикации не са стриктно следвани от нашите журналисти. Обстоятелствата, че делото "Касабова" е допуснато за разглеждане в ЕСПЧ, където недопустимостта е около 90 % (по всички жалби), като институциите в Страсбург имат право на ниво допустимост да отхвърлят жалбите и като явно неоснователни, – това сочи, че случаят недвусмислено е приет за важен. ЕСПЧ се произнесе с решение, с което намира нарушение на конвенцията. За мен е важно, че се създаде прецедент с тези две решиея.

Смятате ли за основателни възраженията срещу назначаването на съдия Петкова за зам.-министър, мотивирани с това решение на Страсбург?
Аз смятам, че е работа на изпълнителната власт да си назначава ръководните кадри. Но ние от доста време сме в сигуация, когато поне веднъж на няколко седмици чуваме от медиите, че този или онзи министър или друг член на изпълнителната власт харесва или пък обратно – не харесва някой съдия или негово решение, просто защото не мисли по същия начин като този министър. Затова честността изисква изпълнителната власт да отговори на един въпрос – какъв е стандартът, по който получават одобрение съдии, оценени по този начин от ЕСПЧ.

Четете интервюто на Мирела Веселинова с адвокат Кашъмов в сайта "Правен свят"