Истината е в архивите

Благодарение на заведените от мен безпрецедентни съдебни дела за достъп до информация в архивите на МВР и НРС с помощта на фондация „Програма достъп до информация” и адвокатите й Александър Кашъмов и Кирил Терзийски, които спечелихме във Върховния административен съд стана ясно, че в архивите на МВР и ПГУ са останали достатъчно много документални свидетелства потвърждавайки ангажираността на Първо главно управление

на ДС към операцията по ликвидирането на Георги Марков като персонален идеологически противник на режима, както като критик на комунистическата система, и лично на Тодор Живков.

В архивите бяха открити достатъчно писмени доказателства за сътрудничеството между ПГУ и КГБ по делото „СКИТНИК”, псевдонима, под който Георги Марков е разработван от Държавна сигурност. Те потвърдиха направеното през 1991 г. признание на ген. Олег Калугин, ръководител на контраразузнаването в КГБ, че молбата за съдействие за убийството на Георги Марков е предадена на тогавашния председател на комитета Юрий Андропов от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, като молба на Тодор Живков в началото на 1978 г. И КГБ в крайна сметка е помагнало на „по-малкия брат” с технически средства – бързо действаща отрова, която не оставя следи в организма и специален пневматичен уред за изстрелването й.

Разбира се, всичко за операцията на ДС и КГБ за убийството на Георги Марков би било отдавна известно, ако последният началник на ПГУ ген. Владимир Тодоров не беше унищожи или вероятно изнесъл 10-те тома от разработката срещу писателя през януари 1990 г. И то точно в деня, в който реабилитираният след оттеглянето на Живков член на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов обещава на съпругата на Георги Марков да се направи необходимото за изясняване на убийството му.

Снимка: Христо Христов

Целия материал с автор Христо Христов четете в Държавна сигурност.com