По-малко от два дни след изслушването при закрити врати в комисията за контрол над службите за сигурност на номинираните за председателския пост в ДАНС Владимир Писанчев и Недялко Недялков в предварителния дневен ред на парламента за четвъртък беше включена точка за избора. До сряда вечерта нямаше информация дали премиерът е направил финален избор, в четвъртък сутринта номинация все още не беше внесена и точката отпадна от дневния ред. По-късно стана ясно, че Пламен Орешарски все пак предлага (очаквано) Владимир Писанчев да бъде избран за титуляр. Не стана ясна причината за забавянето (кандидатурата ще бъде гласувана в петък - 19 юли), а председателят на парламентарната комисия за контрол на службите за сигурност и ползването на СРС Димитър Дъбов (БСП) го обясни с пътуванията до Бургас заради годишнината от терористичния акт.

Новата ДАНС

Промененият Закон за ДАНС, освен че превръща агенцията в свръхмощна служба, натоварва шефа й с огромна власт и му осигурява 5-годишен мандат, стеснявайки възможностите за преждевременното му прекратяване. Според законовите поправки - първите, които новият парламент направи, въпреки че ДАНС е инструмент на изпълнителната власт, премиерът само предлага шефа й, а парламентът го избира.

Няколко неправителствени организации реагираха в сряда с обръщение до Народното събрание да бъде прекратена непрозрачната процедура и да бъде върнат в предишният вид Законът за ДАНС (вижте писмото).

На фона на скандалите, съпътстващи промените в закона, избора на Делян Пеевски и спорни моменти в професионалните биографии на новите номинирани, "Дневник" потърси наблюдатели на сектора за сигурност за коментар на изключително важния избор, който се превърна в свръхчувствителна тема за цялото общество.

Ето коментарите, които записахме:

Александър Кашъмов, директор на Правната дирекция на "Програма Достъп до информация":

Тежка непрозрачност на процедурата

Проведеното изслушване на кандидатите е непрозрачно и проведено в нарушение на член 87 от Правилника на Народното съэбрание, тъй като трябваше да бъдат създадени правила за изслушване на лица, които заемат висши държавни длъжности, за да се провеждат при пълна публичност. Такива правила не са изготвени. А пък написаните, в които биха могли да се съдържат някакви гаранции за публичните изслушвания, не са публикувани в сайта на парламента. Следователно говорим за тежка непрозрачност, като се започне от процеса на номиниране, на изслушване и на избор, макар че още не е направен, но до него ще се стигне.

Самите личности, които са номинирани, не смятам за нужно да коментирам. Смущаващо е, че дори биографиите им не са в интернет. За Владимир Писанчев има някакви биографични данни от медийни публикации, но те са недостатъчни, за да може човек да си състави мнение. Иначе знаем за неговата връзка с разработката "Галерия".

За другия претендент нямам представа, знае се, че е директор на дирекция за класифицирана информация и аз не зная дали Народното събрание се интересува дали г-н Делян Пеевски е чел класифицирани документи, както се говореше... И ако е чел, кои са офицерите в ДАНС, които са позволили това.

Стефан Попов - изпълнителен директор на "Риск монитор":

Не е редно шефът на ДАНС да има независим мандат от правителството

Процедурата за избор на председател на ДАНС идва вследствие на две неща: първо, преместването на ГДБОП в ДАНС и, второ - назначаването на Делян Пеевски, което беше отменено.

Самото преместване на ГДБОП в ДАНС е продиктувано от идеята той да оглави една свръхмогъща структура. Оттук и промяната в Закона за ДАНС с идеята да не бъде обвързвано правителството с действията, възложени на Делян Пеевски да ги извърши, каквито и да биха били те. Въвежда се петгодишен мандат за председателя, като Народното събрание трябва да го избере - тази процедура е под условието на предшестващите промени, а именно преместването на ГДБОП и номинацията на Пеевски.

Така че за мен основен въпрос е ГДБОП какво прави в ДАНС. Аз многократно съм казвал, че мястото на тази служба не е там, отделен въпрос е дали някъде й е мястото въобще. Ако трябва да я има ГДБОП, сигурно е, че мястото на такава полицейска служба не е в ДАНС.

ДАНС е разузнавателна структура, а разузнавателната дейност обслужва изпълнителната власт и нейните политики за сигурност. В този смисъл не е редно мандатът на председателя на ДАНС да е независим от мандата на правителството и парламента. Председателят може да остане на поста и при следващ кабинет, но не бива да бъде гарантиран абсолютно по аналогия с автономните бюрокрации, каквито са прокуратурата и върховните съдилища. Такава степен на независимост на шеф на служба като ДАНС е нередна. Процедурата за избор трябва да бъде аналогична на тази за избор на министрите например, а продължителността на заемане на поста да е за неопределено време.

Що се отнася до ролята на неправителствените организации, те могат да изразяват становища като независими организации, но не мисля че е редно да участват в процеса по номинирания и изслушвания. Идеята за т.нар. обществени съвети, която служебното правителство разви, смятам за неудачна.  Мястото на НПО-тата е на по-голяма дистанция от правителството.

Йонко Грозев, адвокат, зам.-председател на "Движение България на гражданите":

Прозрачност като ритуално повтаряне на клишета

Под комбинирания натиск от страна на българското общество и Европейския съюз през последните години различните назначения, които извършва парламентът, се правят след публични изслушвания.

Така както се правят тези изслушвания обаче, те представляват ритуално повтаряне на клишета и са лишени от какъвто и да било смисъл. За да изпълняват реално функцията си, изслушванията трябва да са със свободен вход. Да има възможност да се кандидатира всеки, който пожелае, и кандидатите да бъдат подредени от експертна комисия по професионални и морални критерии.

Едва след това измежду тези, които са се представили най-добре, да бъде направен политически избор от парламента. Това би намалило възможността за предварителни политически договорки от типа – ще те изберем, ако поемеш ангажимент да правиш определени неща за нашата партия. Сега изборът е направен предварително, с въпросните договорки, а на широката публика се представя някаква привидност на състезание. Точно това наблюдаваме в момента и при избора на председател на ДАНС.