Разширяването на охраняемия периметър около парламента не може да става само по усмотрение на полицията, коментира в интервю за БНТ тази сутрин юристът Александър Кашъмов, директор на правната програма на фондация "Програма Достъп до информация".
Той посочи, че според промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите от 2010г. големината на охраняемата зона около сградите на Народното събрание, на Президентството и на Министерския съвет варира между 5 и 20 метра. Големината обаче подлежи на съгласуване, а не е въпрос на решение само на полицията.
"Това от 5 до 20 метра не е въпрос на лична преценка на полицай или ръководител на звено, а е процедура, по която може да се увеличава зоната. Администрацията на институцията трябва формално да внесе предложение, което да се съгласува с вътрешния министър и накрая се одобрява от кмета на столична община. Кметът на общината уведомява организаторите на протеста и едва тогава завършва поредицата от юридически действия, които могат законово да доведат до разширяване на периметъра", обясни Кашъмов.
В последната седмица зоната около Народното събрание, в която органите на реда не допускат протестиращи, се разрасна значително. Мерките за сигурност бяха засилени на 27 юни, в 14-ия ден на протестите. Повод за това бяха сблъсъците, които първата акция "На кафе пред парламента" предизвика предния ден - тогава част от протестиращите останаха до ранните следобедни часове на жълтите павета, някои замеряха депутати с яйца и домати, а други влязоха в сблъсък с полицаи.
Същият ден лидерът на "Атака" Волен Сидеров поиска в декларация полицията да осигури на депутатите нормални условия на работа, за да се върне парламентарната му група на работа, което беше ключово за осигуряването на кворум за заседания на парламента.В изявление по държавната телевизия пък парламентарният шеф Михаил Миков заяви, че се е обърнал към вътрешния министър за осигуряване на нормални условия за работа на Народното събрание. Минути след обръщението пресцентърът на МВР разпространи съобщение, че зоната за сигурност ще бъде разширена.
Така на 27 юни парламентът осъмна със заграждения, затваряща жълтите павета от двете страни на централния вход до градинката на Софийския университет и до сградата на БАН. От северната страна на Народното събрание охраняемата зона беше в началото до храм-паметника "Св. Ал. Невски", но постепенно се разсрасна до ул. "Московска". Откъм централния вход загражденията са до булевард "Цар Освободител", по който минават автомобилите.
Тази сутрин режимът беше допълнително затегнат - за разлика от предните дни, когато екипите на медиите бяха допускани в зоната за сигурност само срещу показване на журналистическа карта, днес отвъд загражденията можеха да минат само репортерите, акредитирани да отразяват работата на парламента.
По неофициална информация от депутати причината за въведената нова мярка е вчерашната изява на журналиста Найо Тицин, който влезе в зоната за сигурност с маска на лидера на "Атака" Волен Сидеров и облечен в усмирителна риза. Той беше отведен от полицаите, за да му бъде съставен протокол за нарушение, но обяви, че е постигнал целта си - телевизиите да заснемат как полицаи отвеждат вързан Сидеров.
Днес политици разказаха, че сцената е вбесила лидера на "Атака" и той отишъл на разговор в МВР със заканата да поиска сметка защо охраната е допуснала подобни сцени на негов гръб. Не е известно с кого е говорил Сидеров, който вчера и днес не идва на работа в парламента.