"Представата, че абдикирането на държавата от определянето на норматив за разход ще доведе до по-голяма свобода за гражданите, граничи с волунтаризъм и може да породи само хаос и проблеми за хората, търсещи обществена информация", пише Програма "Достъп до информация", чието лице е правозащитникът адвокат Александър Кашъмов. И се посочва защо – като няма нормативи от финансовия министър колко се плаща за достъп до информация, ще трябва да се назначава съдебно-техническа експертиза, за да се определи цената и ще я плаща този, който жали, че не е получил достъп до информация – а това не е държавата. А Стоянова и колегите ѝ искат

плащането на разходите да е от този, който търси информация!

Отмяна на правомощието на финансовия министър да определя нормативите за плащане на разходи за предоставяне на достъп до обществена информация – това е предложено на 5 март тази година като промяна в чл. 20, ал. 2 на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), но през Преходни и заключителни разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове.

Тези трикове за промени в българското законодателство са отдавна известни и основната им цел е да бъде прескочено общественото обсъждане, което е задължително при предложение за промяна на даден закон. А начело на вносителите е председателят на Бюджетната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова.

Напоследък нейните законови идеи предизвикаха редица скандали - например идеята авансово държавата да взема корпоративния данък в условията на епидемия от коронавирус, както и законовите тревоги относно влизането ни в еврозоната.

Според Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, за копие от документ е допустимо да се начисли такса, която не следва да превишава действителните разходи по възпроизвеждане и предоставяне на документа. Принципът при всички положения е, че прегледът на документ е безплатен. Безплатен достъп до информация е предвиден и в ратифицираната от България Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Чл. 49 на Закона за достъп до информация (ЗДОИ) отговаря на тези международни документи. Няма обаче орган на власт, който да осъществява контрол и да координира изпълнението на ЗДОИ, освен финансовият министър в някаква степен чрез нормативите за разходите по получаване на обществена информация, смята "Достъп до информация". "Чрез правомощието на министъра на финансите да определя нормативи се осъществява дисциплинираща роля по отношение на цялата публична администрация. Това е така, тъй като по този начин се създава централизиран и единен подход при определяне на нормативи, чиято основна цел е да не се позволи да се надхвърлят материалните разходи по предоставянето на информация. Макар министърът на финансите да няма пряка контролираща функция по отношение на спазването на тези нормативи, самата функция по уеднаквяване на практиките улеснява контрола в сферата на публичната администрация. При правен спор относно разходите по предоставяне на информация, административните съдилища преценяват лесно дали административният орган е приложил точно закона, като проверяват спазването на определените от министъра на финансите нормативи", пише в официално становище Програма "Достъп до информация".

Снимка БГНЕС

Прочетете целия материал в Actualno.com